Шоубизнес, Клюки, Събития и Лайфстайл

Лайфстайл и клюки» Култура» Кино»
Печат

Артистът

 

Опитайте постепенно да се потопите в атмосферата на филма Артистът. Бързо ще разберете, че наблюдавате много тихо, сякаш за да чуете тишината на лентата и ще усетите как се усмихвате. Настроението ви ще се повиши със заразителната музика, специално адаптирана от оркестрината на стар театър. Резултатът е прекрасен трибют към стария Холивуд от 20-те, точно когато навлизат озвучените заглавия обещаващо и заплашително.

Две великолепни изпълнения, които ни връщат в далечната 1927. И ето как е изглеждало. Жан Дюжарден изпълнява ролята на Джордж Валентин – герой от нямата сцена, който заедно с много от своите връстници е на път да бъде изтрит от новите технологии. Беренис Бежо е Пепи Милър – амбициозна новачка, която предстои да се издигне в условията на новото време. Срещат се случайно, той е звездата, тя – старлетка, която ще си проправи път от дъното до върха. Не след дълго Пепи заживява в холивудско имение, докато Джордж е загубил престижния си лайфстайл и живее под наем, разорен и отчаян.

Филмът е съставен от абсолютно ослепителни начални и заключителни сцени, перфектно заснети и пълни с история от огромния преход, през който индустрията преминава. Започва с кадър, насочен надолу по пътеката на огромен театър, докато погледите на възторжената публика са приковани от Джордж Валентин и Джак Ръсел Териер. Те се появяват, за да получат заслужените овации и възторжени аплодисменти, а в близък план наблюдаваме Пепи Милър, омайваща изпадналия в алкохолно униние Джордж. Сцена, чието вдъхновение ще ви накара да се усмихнете. Джордж не може да говори, но това което изразява неговото лице, просто трябва да се види – трудно е да се опише.

Между увлекателното начало и края падението на Джордж е малко удължено, за да смекчи очарованието, но все пак сме възнаградени с обиколка на ранен Холивуд и звездното издигане на Пепи до върха. Красива, умна, топла, добросърдечна и изобщо най-добрата във всяко отношение. Тя също така е прекрасно свидетелство за безвремието на флапър стила. Този филм може би ще съживи модата на шапките с периферия, увисналата талия и коприната, които ни карат да се чувстваме странно и неловко в наши дни. 

Джон Гудман блести в ролята на шеф-диктатор на студиото, а Джеймс Кромуел създава пълноценна роля само с незначителни промени на своето стоическо изражение. Мустаците на Жан Дюжарден, характерни за тази ера, и огромното му его, родено под звездата на Джордж, бързо ни спечелват, защото това изглежда сякаш е намигване към самия себе си. Той и Бежо са в основата на сюжетната линия, която се развива като холивудска история. Наистина е удивително как започваме да измисляме диалог, докато наблюдаваме със затаен дъх тези сцени от времето, когато цял оркестър и диригент са създавали настроение за удоволствие на публиката.

Освен петте Оскар-а, които Артистът грабна, лентата получи купища награди още преди церемонията в Лос Анджелис – взе най-важните отличия на британските БАФТА и френските Сезар, както и Златен глобус и приз от гилдиите на критиците и режисьорите. Без съмнение не бива да се пропуска, колкото и скептични да са очакванията ви към нямото кино!

 

Сподели:
Facebook Facebook Twitter Twitter Свежо Свежо
Напиши коментар

Вашето мнение

  • Bold
  • Italic
  • Underline
  • Quote

Моля въведете кода от картинката

Captcha