Шоубизнес, Клюки, Събития и Лайфстайл

Лайфстайл и клюки» Култура» Кино»
Печат

Двойник на дявола

Изключителната игра на британския актьор Доминик Купър в Двойник на дявола е най-доброто в кариерата му до този момент. Игра, достойна за Оскар заради изпълнението на две напълно противоположни роли.

Добре известен е фактът, че много политически и военни фигури имат двойници. Тяхната задача е да се появяват на официални церемонии и фотосесии. Уинстън Чърчил например, също е имал двойник. Този филм е за един такъв двойник.

Латиф Яхя, произлиза от богато багдатско семейство и е бил съученик на Удай Хюсеин в гиманзията, синът на иракския президент Саддам. След като завършват, всяко от момчетата поема по своя път и Латиф избира да служи в армията. На 23 годишна възраст получава заповед да се яви в президентския дворец, където е осведомен, че оттук нататък ще бъде двойник на Удай. Латиф има много силна физическа прилика с него, но техните характери са напълно противоположни. Първият е образован и всеотдаен войник, докато другият е брутален пияница и садист.

Латиф не желае да се включи в тaзи схема, но служителите на Саддам го информират, че ако откаже, семейството му ще бъде изтезавано и избито. В продължение на 6 месеца се обучава да говори и да се държи като Удай, докато не се превръща в негова перфектна реплика. При публични изяви, хората смятат, че виждат Удай, но Латиф е този, който е съчинил и произнесъл речта.

Тази размяна позволява на Удай напълно да се отдаде на алкохол, кокаин и необуздано сексуално насилие. Латиф се превръща в негова марионетка и затворник. Озовава се притиснат в потресаваща ситуация и става още по-сложно, когато една от фаворитките любовници на Удай – Сараб (ролята се изпълнява от Лудовин Сагниер) се опитва да съблазни Латиф, което води до много лоши последици за него.

През първите 40 минути зрителят не може да отдели поглед от екрана, но след като героите – подлата Сараб, лудият Удай и страдащият Латиф, придобият завършен вид, историята забавя темпото. Налага се да изтраем поредица от избухвания и брутални пристъпи на Удай и това малко отслабва динамиката на действието. 

Филмът има блестящо подбрани декори, създаващи автентична атмосфера. За изненада на всички, заснет е в Малта, която притежава невероятно красиви локации и чудесна градска среда. Дизайнерът на продукцията Пол Кирби е създал богаташки декадентски сцени, а костюмите на Каролин Смит са удачно подбрани. Все пак истинският триумф принадлежи на Купър. Неговото двойно участие в ролята на Латиф и Удай е изумително постижение в сферата на актьорското майсторство. И двамата герои са изиграни и изобразени толкова прецизно, че едва ли може да се повярва, че ги изпълнява един и същ актьор.

Може би се чудите каква част от тази история е истина. Имайки предвид завихрилата се пропаганда и военните действия през този период, как бихме могли да преценим истинността на книгата и филма?! Останалата част от историята, която не е включена в лентата, разказва за това, че Латиф наистина е бил объркан с Удай и хвърлен в затвора от кюрдски бунтовници. Доста трудно успява да убеди своите похитители, че той не е Удай и в крайна сметка е освободен и му е било предоставено убежище в Австрия. След като неговата книга е публикувана, двама британски журналисти отричат твърдението, че Латиф е бил избран за двойник на Удай, наричайки книгата му „измислица”. Те също така твърдят, че докторантурата на Латиф по международно право никога не е била одобрена. Разбира се, тази информация не касае филма и въпреки че границата между фактите и фикцията е много малка, дързостта на сюжета и находчивото изпълнение на Купър е майсторско постижение, което рядко се среща.

 

 

Сподели:
Facebook Facebook Twitter Twitter Свежо Свежо
Напиши коментар

Вашето мнение

  • Bold
  • Italic
  • Underline
  • Quote

Моля въведете кода от картинката

Captcha