Шоубизнес, Клюки, Събития и Лайфстайл

Лайфстайл и клюки» Култура» Кино»
Печат

Джанго без окови

Филмографията на Куентин Тарантино често се посреща със смесени чувства. Като започнем с гениалните му продукции от 90-те Криминале и Кучета в резерв и стигнем до Бибрутално 1: Разходкa смърт, което повдига въпроса кое е по-важно – стилът или съдържанието. Джанго без окови все пак попада точно в целта на любимия жанр на Тарантино – класически уестърн, и това е едно наелектризиращо завръщане, издигайки в култ героя Джанго.

Не се заблуждавайте, това не е филм за хора със слаби сърца. Чужд на скромността, Тарантино свободно използва забранената дума Negro в нейния исторически смисъл. Освен това демонстрира любовта си към черния хумор и склонността да показва тонове резпръсната кръв и насилие, но това не е нищо ново за феновете на режисьора и със сигурност не е причина да пропуснете да гледате Джанго без окови.

Страстта на Тарантино към криминалетата и киното от 60-те и 70-те си проличава в естетиката на филмите и неговата оценка. Усетът му за заснемане е толкова очевиден в Джанго, с прекрасни златисти оттенъци, открояващи се тонове сепия и невероятни „уестърн” залези. Това е гледка, която връща носталгията към любимия класически уестърн. Разбира се, стилистиката му също се завръща – от стила на буквите в заглавието тип 60-те, до характерното за този период задържане на камерата върху лицата на героите.

През годините Тарантино се е утвърдил и в умението си да вади по един страхотен саундтрак от всеки свой филм. На фона на драматичните мелодии на Еньо Мориконе, напомнящи великия уестърн, изненадващо се появяват и няколко съвременни парчета, които действат шокиращо насред цялата тази картина на героизъм в стил стара Америка. 

Това, което кара Джанго истински да изпъкне, е неповторимият сценарии, който връща към блясъка на Криминале и неговата емблематичност. Толкова много са сцените, които могат да влязат в графата култови. Като например тази, в която екстремистка група упорито спори относно практичността на белите качулки, което я превръща в една от най-забавните кино сцени за миналата година. Темите в лентата са умишлено притиворечиви и е постигнат интригуващ баланс между героите и злодеите от двете раси.

Джейми Фокс се превъплъщава в ролята на Джанго с лекота и сълзлива харизма и няколко фантастични комични момента. От време на време все пак изглежда като второстепенен герой в своята собствена история и когато има шанс да изживее своята романтична приказка с Брумхилда (Кери Уошингтън), е толкова подценен, че на финала липсва вълнението. Напрежението е достигнало своя връх в предпоследната сцена и поради тази причина героят му изглежда леко плосък. Неговият учтив, наперен и мек лиричен глас също е проблем, сблъсквайки се е със суровата натура на останалите герои. Най-големият проблем за Джанго е може би, че остава в сянка заради невероятните актьорски изпълненеия на Кристофър Валц, Леонардо Ди Каприо и Самюел Джаксън.

Валц е в стихията си на жизнения д-р Кинг Шулц, германец – ловец на глави. Директно след невероятното си изпълнение като полковник Ханс Ланда в Гадни копилета продължава да впечатлява със своето забавно превъплъщение в ролята на д-р Щулц, който всъщност се откроява като един от най-добрите герои на Тарантино въобще. Неговите фрази без съмнение ще бъдат цитирани от феновете години напред.

Ди Каприо изненадва с ролята на злодея Калвин Канди – наистина трудна за изпълнение на краен и жесток расист. Неговия сладкодумен чар и непредсказуема усмивка го правят да изглежда още по-страшен, когато се ядоса. Той е бомба със закъснител, която чака удобния момент да избухне, и в някои сцени напрежението се натрупва почти болезнено, тък като публиката е принудена да наблюдава с очакване неговата реакция. Той е един от най-ужасяващите, презрени герои на Тарантино и Ди Каприо изпълява тази роля блестящо, но той дори не се доближава по жестокост до своя роб-иконом Стивън (Самюел Джаксън).

С потънали, уморени и яростни очи Стивън наблюдава като ястреб имението, използвайки своите хора в услуга на своя Господар. Това е може би най-опасният от всички образи, защото бидейки роб и след дългия си и тежък живот знае какво истински кара един подчинен да страда – емоционално и физически. Стивън всъщност си отива използвайки думата „негър” по-анагонистично от всеки друг, с огромна омраза, може би заради това, в което се е превърнал. Той е най-забележителният герой в лентата и в работата на Тарантино към днешна дата.

Джанго без окови може би не е абсолютно перфектен, но със сигурност това е бурно завръщане към славата на Тарантино и неговата любов към киното от 60-те и 70-те. Неповторимият режисьор се връща към уестърните с такава страст, че и ние успяваме да я споделим благодарение на невероятен сценарии и брилянтно изпълнение. Да, има насилие. Да, има противоречие. Противоречието поражда дискусия, както самият Тарантино е казал. Ако можеш да го понесеш, ще му се насладиш!

 

Сподели:
Facebook Facebook Twitter Twitter Свежо Свежо
Напиши коментар

Вашето мнение

  • Bold
  • Italic
  • Underline
  • Quote

Моля въведете кода от картинката

Captcha