Шоубизнес, Клюки, Събития и Лайфстайл

Лайфстайл и клюки» Култура» Кино»
Печат

Игрите на глада: Възпламеняване

Тази година се очакваше да излязат доста добри филми и Игрите на глада: Възпламеняване може би бе един от най-очакваните. За късмет на феновете, чакането си струваше.

Когато става въпрос за продължения, обикновено очаквания са високи, особено когато продължението е част от франчайз, базиран върху популярен роман. Ако Здрач и Хари Потър са пример за такъв тип филми (адаптации, добре приети от феновете), то за всяко продължение ще има все по-големи очаквания, които ще растат с всеки следващ филм. За щастие на феновете на романите на Сюзън Колинс, Възпламеняване е успешен наследник на оригиналния филм. Той не само е запазил набраната инерция, но прибавя дълбочина на историята, без да се нарушава интересната нишка.

Тайната на Игрите на глада се крие в майсторски заснетите сцени, понякога за сметка на опростяване или игнориране на някои от темите, присъстващи в книгата. Както сме забелязали през последните години при адаптиране на популярни книги, опростяването на базовия материал често се налага, за да се получи преходът към големия екран. Възпламеняване сякаш се справя по-добре със задачата, отколкото своя предшественик.

Това е много емоционален филм зареден със същата човешка борба и стремеж към почтеност, които феновете ценят в книгата. Най-важното е, че намира невероятен баланс между оригиналната история от книгата и заснетия материал. Заслугата е също така на силните актьорски изпълнения и последователно фокусиране върху човешката линия.

Две неща ни хрумват, след като изгледаме тази лента. Първо – филмът е два часа и половина, второ колко е мрачен, визуално и емоционално. Фактът, че и двата аспекта не нарушават развлекателността, говори много за качеството на продукцията. Няма да е грешно ако кажем, че нито една секунда в лентата не е излишна. Много неща се случват, но историята не се губи и фокусът остава върху героите, което прави продължителността на  заглавието трудно забележима за публиката. Предимство е също така, че материалът е емоционално наситен, това прави историята по-ангажираща, въпреки мрачността.

Като победители от последните Игри на глада Катнис и Пийта трябва да се отправят на пътешествие към другите сектори, като част от рекламна кампания на правителството. По време на това пътуване те откриват силно потисничество от страна на правителството и научават, че всъщност са били използвани като пионки, за да успокоят хората. Когато пътуването не потръгва според плановете, президентът решава да предприеме драстични мерки. Ще се проведат нови игри на глада, този път участниците са победителите от всеки сектор. Това означава, че Катнис и Пийта отново ще се впуснат в игрите на живот и смърт, но противоречивият резултат от предишните игри означава, че те имат нови приятели и врагове.

Дженифър Лорънс продължава със своето успешна роля на Катнис. Нейната героиня преживява доста повече, отколкото в първия епизод и Лорънс се справя със задачата. Джош Хътчерсън се завръща в ролята на Пийта и отново се справя добре, но героят му не е толкова силно застъпен, колкото в предишния филм. Уди Харлсън се завръща като Хеймич и изглежда присъствието му е леко смекчено, в сравнение с предишния филм, но това е може би защото сценаристите знаят, че публиката го разбира по-добре, отколкото преди.

Сам Клафлин Джена Малоун играят важна роля като бивши победители и придават необходимата нагласа и вълнение към мрачната история. В поддържащите роли ще видим Лиъм Хемсуърт, Елизабет Банкс, Лени Кравиц, Доналд Съдърланд, Филип Сеймър Хофман и Стенли Тучи. Героят на Тучи прави шоуто със своята харизматична личност, Хофман е нов за франчайза и сякаш не се чувства на мястото си, но той участва само в няколко сцени във филма, които дават основа за следващото му участие. Всички останали са подходящи за своите роли и са свършили добра работа.

Докато специалните ефекти може би не са в основата на продукцията, те отбелязват подобрение в сравнение с предишната лента. Кулминацията е в следващите Игри на глада и също както в първия филм по-голямата част от екшъна и вълнуващите моменти се случват тук. Тези моменти са също така най-светлите и най-динамичните. Всичко останало е по-скоро сиво и мрачно, допринасяйки депресиращ фон, което съответства на борбите на героите. Поради тази причина филмът не е чак толкова впечатляващ визуално, с изключение на финалните битки, но избягвайки силно фокусиране върху визуалността, авторите показват зрялост, която рядко може да се забележи при този тип сюжети. Като цяло лентата е добре направена и в повечето случаи е по-добра от първата част.

Снимки:
Сподели:
Facebook Facebook Twitter Twitter Свежо Свежо
Напиши коментар

Вашето мнение

  • Bold
  • Italic
  • Underline
  • Quote

Моля въведете кода от картинката

Captcha