Шоубизнес, Клюки, Събития и Лайфстайл

Лайфстайл и клюки» Култура» Кино»
Печат

Син Жасмин

Кейт Бланшет е неотразима в новия филм на Уди Алън – Син Жасмин. Тя е изтънчена нюйоркчанка от висшето общество, която е загубила всичко, след като съпругът й Хал (Алек Болдуин) е осъден за финансови измами. Героинята изпада в дълбока нищета, лишена от приятели, средства и разум, тя е принудена да се премести в Сан Франциско при сестра си, обикновен човек от работническата класа.

Бланшет дава невротичен и изтощителен облик на героинята си, с припадъци и нервни кризи, успокоителни и алкохолизъм, стараейки се да запази своята изградена с много старание идентичност. Но крехката й фасада се е пропукала и бавно се разпада. След като се премества при сестра си – Джинджър, Жасмин се сблъсква със суровия живот на работническата класа и се налага да прави неща, които никога не допускала, че ще й се наложи. Трябва да ходи на училище, да си избере професия, да работи, за да се издържа, и да комуникира с хора, които прекарват в тази реалност целия си живот. Тя обаче не може да проумее защо й е толкова трудно. Може би те разбират какво й липсва, когато стигнеш дъното – там няма нищо.

Разказвайки историята на горкото богато момиче, Алън и Бланшет успяват да уцелят същността на характера на Жасмин. Тя е жена на ръба на безумието, която разговаря със себе си – от онзи тип разговори, които звучат сякаш практикува комуникация, обръщайки внимание върху своята история сякаш все още притежава спокойствие и цивилизованост. Поведението й е патологично обсебващо, породено от нуждата винаги да изглежда на ниво и да говори изискано, но с изплъзващия се стил на живот поведението й става все по мрачно и обезпокоително. Колкото повече повтаряш една лъжа пред себе си и останалите, толкова по-истинска става тя.

Син Жасмин е не само витрина за безупречните актьорски умения на Бланшет, но и размисъл върху идеята какво сме заслужили, срещу какво си мислим, че заслужаваме и сблъскването на стандарти и права. Жасмин и сестра й Джинджър (Сали Хокинс, която се представя не по-лошо от Бланшет) са осиновени. Жасмин е изискана, женствена и примерна. Винаги се е движила в правилната посока в контраст с непокорната Джинджър. Историята на детството им е не е пълна , но обяснява чувството за несигурност на Джинджър. Тя не смята, че заслужава нещо повече от суровите, сприхави обикновени мъже, с които има връзки, защото не зачита своята стойност и не мисли, че заслужава нещо по-добро. А Жасмин се опитва да й изтъкне обратното, но е трудно да се каже дали има право, или дали просто не се опитва да проектира собствените си високи стандарти спрямо сестра си.

Джинджър има сериозен проблем с изоставянето, несигурността и своята значимост, но проблемите на Жасмин осигуряват отличен контра баланс. Жасмин смята, че има право, и чувства, че заслужава много повече, отколкото получава и има невероятно високо мнение за себе си.

Едно от хубавите неща за филмите на Уди Алън, в който той не участва, е начинът, по който ще чуете онези типични Уди Алън-фрази със специфичния им ритъм, изпълнени от някой друг. Син Жасмин няма толкова френетичен и жив диалог, както другите филми на Алън, но динамичният словоред на Уди Алън може да се долови.
Син Жасмин не е просто акцент в кариерата на Бланшет. Филмът е експонат, който комбинира без особено усилие мъдрост, сърдечност и трогателна нервозност. Героинята на Бланшет не е невротична по начина, по който са повечето герои в лентите на Алън, и всички са чаровни и несъзнателно остроумни. Тя е невротична по най-чистия и необезпокоителен начин, а Алън избира характер на герой, към който трудно бихме проявили съчувствие и прави нещо абсолютно забележително – кара ни да съчувстваме.

Сподели:
Facebook Facebook Twitter Twitter Свежо Свежо
Напиши коментар

Вашето мнение

  • Bold
  • Italic
  • Underline
  • Quote

Моля въведете кода от картинката

Captcha